Ще те чакам, дори и след седем лета, да замръкнеш във тъмни усои, а гората - сестрицата моя добра, да обърка пътеките твои. Ще се луташ уплашен, така не видял как обратния път си изгубил, че години живял си, до днес не разбрал - самодива във теб се е влюбила. И на горска поляна щом стигнеш до мен, ще се спусна към тебе щастлива. Ти от моята хубост ще спреш удивен, а очите ми ще те опиват. И във мрака звездици със сребърен смях на рояк покрай мен ще лудуват. Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях самодивско хоро ще танцувам. А когато Вечерница горе изгрей, те край нея ще спрат укротени. Сред дърветата тихо ветрец ще повей, ще приседна до теб уморена. Ще направя постеля от мек горски мъх, а завивка ще бъдат косите ми. И на месеца ясен златистия връх ще ти спусна почти до очите. И дъха ми омаен до теб ще гори, ще те милвам със пръсти атлазени. Ще ухае на билки и горски треви, Змей-Горянин съня ни ще пази. А когато Зората разгъне снага, босонога ще хукна по съмнало и от кладенец таен със жива вода тежки менци за теб ще напълня. От цветята блестяща роса ще сбера, после ягоди - дъхаво-вкусни, със вълшебна милувка, една по една, ще поднасям към твоите устни. А когато накрая, за теб и за мен, аз отвара за обич направя, ще останеш завинаги ти запленен и за другия свят ще забравиш. |
 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар