Този свят, поразлистен от вятърни дни,
поразкъсан от бури и древни понятия,
през очите ни вечни картини реди -
всеки празничен ден е едно съзаклятие.
От земята си пъзели стари строи
и прокъсва на вятъра праните ризи.
Само някой мъдрец кръстопътно седи
и посочва ни грешки в житейските кризи.
От ръцете простряни на просяк ръми
чуждо щастие, сбъркало верни посоки.
А светът се превива от смях и мълчи.
Ние правим най-смело над себе си скока.
Този свят от утехите наши горчи.
И раздава шампанско на гърбави грешки.
Ще смирим в някой сън всички приказни дни.
И ще гаснат душите ни... много човешки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар