Казах ли ти....

автор: Елица Георгиева

Казах ли ти днес, че те обичам,
че в мислите си все към Теб летя,
и по небесния ти бряг все още тичам,
молитви за вълшебства си шептя.

Казах ли ти днес, че ме изгаряш,
разпалваш вятъра дълбоко скрит във мен,
към приказния свят врати отваряш,
във слънце ме превръщаш всеки ден.

Казах ли ти днес, че си Единствен,
различен, цветен, радостно мълчащ,
във зимата си пролетно разлистен,
във лятото си есенно кипящ.

Казах ли ти днес, че се страхувам,
от непознатите далечни светове,
за сигурност в ръцете ти жадувам,
когато се залутам с часове.

Казах ли ти днес, че ме спечели
по някакви незнайни правила,
стрела невидима душата ми уцели,
а тя ненаранима не била.

Казах ли ти днес, че те обичам,
че Винаги си вътре скрит във Мен,
в Обичане единствено се вричам,
на пътя ти от птици озарен.

Довиждане

Недялко Йорданов

Довиждане. Това е впрочем краят -
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная -
един човек пак среща друг човек.
Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.
Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.
Морето ще престане да приказва -
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.
Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.
Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж - като съдба и със тревога,
а друг път - като зрителен обект.

Китайски порцелан от "Franz Collection"

Заключени въпроси

автор: Адриана Зарева


Толкова много излишни въпроси
трупат се ден подир ден.
Тук или там си!? С кого си?
Отговор чакаш от мен!

А аз съм тук, и там, и навсякъде!
От доста време! Как не разбра!?
Под ключ съм, а душата крилата е
в рамки не можеш ти я побра!

Тук съм - обсебващо стара,
доволно преситена, мъдра жена.
Там съм - момичето гонещо вятъра,
по мокрия пясък, с разпиляна коса!

Тук съм! - Окован е духът ми
с тежки вериги от суета.
Там ли съм!? - Вилнее греха ми,
пречистен влудява света!

На толкова често ненужни въпроси,
не чакай отговор с дъх притаен!
Хвърли ключа в краката ми боси!
Пази и обичай момичето в мен!

Гара Разделна

автор: Г.Константинов


Това е гарата Разделна.

Вземи палтото си, вземи

И свойта палавост неделна,

Вземи чадъра – вън вали.

Вземи ръцете си от скута,

Усмивката си прибери,

Вземи последната минута,

А те са всъщност – три.

Стопли с дъха си огледало,

Изрепетирай болката,

О, как се смее твойто тяло –

Излишен смях, излишен смях.

И срещата ни бе безцелна –

Излишен миг в банален влак

Това е гарата Разделна.

Дано те срещна утре пак.

Да пием за болката!

автор: Геолина Стефанова

Да пием за болката,
онази черната,
хапливо-отровна
като жила на оси!
Да пием за тази,
същата плевелна,
която садим в душите си
и там тя буйно цъфти!
В ръце подадени плюем
и смеем се,
после се влачим
след жестоки очи.
Да пием за долната природа,
човешката!
Тя винаги мами.
Тя често греши.
Във виното - истината.
Хайде да проверим!
Ако не друго -
поне се забравяме.
За малко,
за мъничко,
или... почти.
И сълзи под чашата
вместо бакшиши
оставяме.
Да пием за болката!
Не върви???-
C`est la vie!

Сладурски костюми и маски

Снимки от интернет

20 години без Фреди Меркюри

С превод:

http://vbox7.com/play:ccec14a6&r=emb

Днес се навършват 20 години от деня, в който почина един от най-бележитите и талантливи музиканти в историята. Фарок Булсара (Farrokh Bulsara), по-известен като Фреди Меркюри (Freddie Mercury), промени със своята група Queen модерната музика и остави вечен отпечатък със своите златни хитове.
Каквото и да кажем за Queen ще е малко, те са признати за великани от почитатели на всички музикални стилове и винаги ще служат за еталон за успешна група, впечатлила света с произведенията си.
Фреди Меркюри е роден на 5 септември 1946 година на остров Занзибар, тогава все още част от Британската империя, а днес вече в пределите на Танзания. На 12-годишна възраст той заминава за Бомбай, родното място на родителите му, където учи в британско училище. Там започва да посещава първите си уроци по пиано, а сред приятелите си се отличава с дарбата си да слуша радиото и след това да повтаря чутото на пиано.

Цялата статия прочетете ТУК :

http://www.dnes.bg/muzika/2011/11/24/20-godini-ot-smyrtta-na-fredi-merkiuri.134744

Да си знае...

автор: caribiana


Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де...нали.
Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за ...не зная за къде.
А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва...и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй...Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов.