Мисли за виното със старобългарски произход,
събрани от Найден Геров:
Казват за вино - червен Петко, както за ракия - бяла Рада;
Виното пуща искри, звезди, сиреч като се налива, щипи, играе;
Седнал Марко, та си пие,
Та си пие ройно вино,
Ройно вино тригодишно (песен)
Мома вино не пие, коза сено не яде;
Виното е за пиене, жените са са либене;
Побий пръчка, пий вино;
Зареклася баба Неда вино да не пие, и заселилася въ земника;
Благословено вино, проклето пиянство;
Вино баби весели;
Виното и мъдрия подлудява;
Виното и мъдрия изумява;
Виното и баби подмладява;
Виното и деда разиграва;
В механата бил, вино не помирисал;
Ако имате вино за проливане, ние немаме глави за разбиване;
Вино голо, ти продаде на тата воло;
Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата;
Стар приятел е по-добър от старо вино;
На деда окото във виното;
Вино от лозе, млеко от козе;
Виното не седи в главата, както в бъчвите;
Не сам болен, та мя питаш, искам ли вино;
Винце, винце, хубаво му имце;
Вино, винце, хубаво имце, снощи мя си било, сега ми си мило;
Без хлебец, без винце сладки приказки не биват;
Кисело винце, весело сърце;
Който винце попива, без главица поспива;
Който винце попива, на ледеца поспива;
Плеснива бъчва виното разваля;
Мокър в бъчва влази, а сух излази;
Заръчал да го закопаят под бъчвата;
Н.Геров. Речник на българския език. Фонотипно издание. Част І, Български писател, С., 1975, стр.125-126, стр.92.
Ти казваш, че...
Виното ражда доверие.
Надипляш чаршафа ми – трудна асма.
Наместо филизи поникват съмнения.
Пълзят безпощадно по мойта снага.
На гроздове трупа се нямо желание.
Преливат казани с порочна вина.
И после е тихо. Подобно дихание
на мъртво пияна самотна жена.
И после е глухо. Единствено здрачът
мирише на прясно косена трева.
(Мъжете от малки са гроздоберачи,
нашепваше мама, преди да заспя.)
автор: Amphibia
Още за виното ТУК :
http://kaprizna.blog.bg/drugi/2010/01/24/pak-za-vinoto.478518
Няма коментари:
Публикуване на коментар