За виното (с усмивка)

Мисли за виното със старобългарски произход,

 събрани от Найден Геров:

Казват за вино - червен Петко, както за ракия - бяла Рада;

Виното пуща искри, звезди, сиреч като се налива, щипи, играе;

Седнал Марко, та си пие,
Та си пие ройно вино,
Ройно вино тригодишно (песен)

Мома вино не пие, коза сено не яде;

Виното е за пиене, жените са са либене;

Побий пръчка, пий вино;

Зареклася баба Неда вино да не пие, и заселилася въ земника;

Благословено вино, проклето пиянство;

Вино баби весели;

Виното и мъдрия подлудява;
Виното и мъдрия изумява;
Виното и баби подмладява;
Виното и деда разиграва;

В механата бил, вино не помирисал;

Ако имате вино за проливане, ние немаме глави за разбиване;

Вино голо, ти продаде на тата воло;

Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата;

Стар приятел е по-добър от старо вино;

На деда окото във виното;

Вино от лозе, млеко от козе;

Виното не седи в главата, както в бъчвите;

Не сам болен, та мя питаш, искам ли вино;

Винце, винце, хубаво му имце;

Вино, винце, хубаво имце, снощи мя си било, сега ми си мило;

Без хлебец, без винце сладки приказки не биват;

Кисело винце, весело сърце;

Който винце попива, без главица поспива;

Който винце попива, на ледеца поспива;

Плеснива бъчва виното разваля;

Мокър в бъчва влази, а сух излази;

Заръчал да го закопаят под бъчвата;

Н.Геров. Речник на българския език. Фонотипно издание. Част І, Български писател, С., 1975, стр.125-126, стр.92.

Нощен гроздобер

Ти казваш, че...
Виното ражда доверие.

Надипляш чаршафа ми – трудна асма.
Наместо филизи поникват съмнения.
Пълзят безпощадно по мойта снага. 

На гроздове трупа се нямо желание.
Преливат казани с порочна вина.
И после е тихо. Подобно дихание
на мъртво пияна самотна жена.

И после е глухо. Единствено здрачът
мирише на прясно косена трева.

(Мъжете от малки са гроздоберачи,
нашепваше мама, преди да заспя.)

автор: Amphibia

Още за виното ТУК :

http://kaprizna.blog.bg/drugi/2010/01/24/pak-za-vinoto.478518