„Приятели, напускам този свят твърде навреме и със задоволство връщам този живот на създателя, по негово искане, както всеки честен човек посреща задълженията си, когато дойде време да ги плати.
Не тъгувам при мисълта, че ви напускам, защото от философията научих, че душата е по-щастлива от тялото и затова, когато по-добрата част от нас се откъсва от по-лошата, човек трябва да се радва, а не да скърби.
Не трябва да забравяме, че на най-великите хора боговете даряват смъртта като върховна награда. Уверен съм, че този дар ми се поднася, за да не отстъпя пред известни трудности и да не понеса един ден позора на поражението. В края на краищата скръбта може да победи само слабостта, тя бяга пред силата.
Не съжалявам за нищо сторено от мен. Не ме измъчват угризения за големи злодеяния. Както преди да бъда издигнат до принципата, така и след това, запазих собствената си дарена от бога душа и не я опетних с никакво тежко престъпление или поне така ми се струва.
Не проявих крайности при управлението на империята. Водех война и сключвах мир само след дълго обмисляне, като съзнавах, че успехът и грижливата подготовка не вървят непременно ръка за ръка, тъй като боговете имат последната дума и те определят крайния изход на нашите начинания.
И все пак, вярвайки, че целта на справедливото управление е благоденствие на народа и сигурност на държавата, аз винаги както знаете, съм бил склонен към мирно разрешение на въпросите, като никога не съм се отдавал на онази невъздържаност, която похабява делата и благодеянията ни.
Радвам се, че държавата подобно на строг родител толкова често ме излагаше на опасност. Бях принуден да бъда силен, да не отстъпвам, да устоявам на бурите на съдбата, макар, че знаех какъв ще бъде краят ми: отдавна един оракул ми предсказа, че ще умра на бойното поле.
Благодаря на Хелиос за тази добра смърт, тъй като хора в моето положение се борят да не умрат позорно от ножа на заговорници или още по-лошо, от дълга и бавна болест.
Щастлив съм, че умирам победител, че съм почетен,от боговете, които са ме намерили достоен за такава благородна смърт.
Защото човекът, който не желае да умре тогава, когато се налага, или се опитва да избяга когато настъпи часът му, е слаб и страхлив...”
Още за Флавий Юлиан ТУК :
Няма коментари:
Публикуване на коментар