Скъпоценност си.
От онези, чупливите.
Които нахлуват
без думи,
без полъх,
през облаци,
почернели
от липсата
на капка мастило
в душата ми...
С табелка си.
Оголена безпощадност.
Разсичаш вселени.
Събираш,
разхвърляш,
рушиш цитадели...
До нежност.
За да оставиш
след себе си
завинаги
едно "reservЕ"...
http://min11hetep.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар