От обратната страна на огледалото

автор: Петко Илиев (дивак)

Не виждаш ли другия, винаги гръб ти обръща,
когато очите извърнеш, него го няма,
поемаш напред, ала той на обратно се връща,
бил образът твой, но реално е само измама.

И той като тебе, с торбички от хиляди грижи,
от нощи безсънни и болките тъпи във кръста.
Къде ли отива, когато от тук си изниже,
а ти със задачите в битка поредна, насъщна.

Дали във обратното има от твоите срещи?
Дали го обичат и мразят, подобно на тебе?
Дали във забвение чака, пали ли свещи?
Пътища има ли, има ли своето време?

Дали е способен да мисли, кротко ли чака,
отново към него, с неверни очи да погледнеш.
Как трудно го виждаш, когато се криеш във мрака
и нагло се смее, когато пред него поседнеш.

В очите му гледаш и той ококорен е в тебе.
И същите думи изрича, по устните знаеш.
Ти тръгваш, зарязваш го в другото време,
по-силен от теб е, навярно затуй си и траеш.

С юмрук не замахвай към него, той може би иска
оттатък да влезеш, изучил е твоето его.
Безплътен, безмерен, а всъщност душата ти чиста,
очаква я в края на дните… да тръгне след него.

05.04.2011 г.