Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която бе със пет сезона,
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - есенната пролет.
Тя беше мълчалива с много думи,
и носеше пола под панталона,
разгулно-скромна, по глупашки умна,
ме лъжеше правдиво с честен поглед.
Фамилиарно-официална рядко,
тя често беше с безразличен интерес,
и наобратно, със безсилна слабост,
завършваше началото от утре в днес.
Тя тайните си кри със откровенност,
разбираше ме с пълно неразбиране,
все приближаваше отдалечено,
и затова, се срещнато разминахме.
Сега ще гледам със затворени очи,
как й цъфтят увехнало дърветата,
как младата й старост бодро спи,
като прочетен вестник интересна.
И някой ден, когато пак е тъмно,
и слънцето залезе пак на изток,
ще я забравя в правилно объркване
припомняйки си за далечната ни близост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар