Стихове от Ясен Ведрин

ПОСВЕТЕНО

Само ти танцуваш с грация на лебед.
Път са ти звездите, а небето - хребет.
Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.
Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.
Кошнички от вечност - с шепот от тревите.
Люлякови клонки - с лист от трепетлика.
Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.
В чувствата се лееш - в стихове извираш.
Скрита като притча - с мъдрост утаена.
Явна като пламък - в огъня родена.

СМИСЪЛЪТ ДА ТЕ ЖАДУВАМ

Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.

Искам те с възторга на врабче,
литнало над цъфналите клони.
Синьото с копнеж да ни влече.
Вятър любопитно да ни гони.

Искам те, добра от чудеса.
Чуднолика в приказна градина.
Изгревна - в лазурни небеса.
Залезна - със дъх на детелина.

Искам те. И с блян неукротен
в нови светове ще те рисувам.
Чудни или не, но те са в мен
смисълът един, че те жадувам.

СРЕБРОТО ОТ КОСИТЕ МИ

Искаш ли среброто от косите ми?
Протегни тогава нежни длани
и след миг във тях ще са изсипани
всичките ми болки изтерзани!

Ще ме видиш сам самичък в нощите
как опитвам мислите да сгрея.
Ще ме видиш как отварям пощата,
без да съм намерил нищо в нея...

Ще ме видиш как нареждам думите,
посветени винаги на тебе!
Ще ме видиш как кръстосвам друмите,
от усмивка и лице обсебен!

Искаш ли среброто от косите ми, -
спомените тъжни – цяло ято?
Целуни ме с обич незаситена
и ми дай душата си от злато!

***

Нека вятърът мисли за нас.
Бели чайки в простора да носи.
А с лъчите на слънчев екстаз
ние с тебе ще шляпаме боси.

Край брега на доброто море
ще събираме чувства и миди.
От вълните една ще се спре -
любопитна докрай да ни види.

Ще е синьо - до нежен сапфир.
Водни пръски сред нас ще танцуват.
А в безбрежния светъл ефир -
мъдри облаци тихо ще плуват.

Нека вятърът мисли за нас
и със топла любов ни повее.
Дъх във полъх. Усмивка без глас.
И денят, който дълго се смее.

***

Като нимфа Любовта пристъпва.
Любопитна, искрена, пречиста.
И отново в топъл дъжд се къпя,
и редя куплетите-мъниста.

Зимата превръща се във есен.
Есента - във лято от жарави.
После нежна пролетна импресия
се разлистя в горските дъбрави.

Спомените - отлетели птици,
връщат се от юга на съдбата.
Чуруликат в моите зеници
и обратно се върти земята.

Като нимфа Любовта пристъпва -
всички чудеса събрала в длани.
И цъфти душата ми, напъпва
в цветове, отдавна невидяни!

***

Умореното слънце опърли
мойте жадни за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.

Стара болка в сърцето изплака,
като свят, недовършен гоблен.
Сред вълните жадувах Итака,
побелял от девически плен.

Вятър луд ли платната изопна
или беше средморски мираж?
Може би провидях Пенелопа -
като фея на островен плаж...

Тази толкова търсена фея...
Този зов, който песни тъче...
Шепне сол и дъхти Одисея
във душата на старо момче.

Ето, белват пред мен бреговете.
Кипва вино зад тежки врати.
Не открил любовта в боговете -
в теб изгрявам, преплувал мечти.



ЧУДОТО ЖЕНА

На утрото очите ще целуна,
измити от небесната роса.
Ще звънне в теб една магьосна струна
и дар от песен ще ти принеса.

Морето на мечтите ще изпия -
сърцето ти да плува сред вълни.
Ключът за най-щастливата магия
и изгревът за всичките ни дни.

Поискай ме. Ще дойда през душата
и тебе ще обгърна в светлина.
Жадувай ме най-истинска и свята -
мечтата твоя, чудото Жена!

ВЯТЪРНО

На вятъра в припламналия студ
душата ми като перце полита.
Дъждовно ме замрежва спомен луд
и в капките му нежност се преплита

До вчера вярвах на едно сърце.
Дарих му дъждове от думи чисти.
Днес имам те през сетното небе
и с погледа си влюбен те разлиствам.

С космическите длани сеем звън
и той отеква - чуден сред звездите.
Очите ми отронват твоят сън
и вятърно потръпват ни душите.

http://www.vedrin-poetry.org/