А в същото време

автор: Никола Петров (jorik)

Тази неприлично бледа
виновно примижала сутрин
ти присядаш на леглото ми - свенлива птица -
а аз изправен
срязан повече и от цигулка
вцепенен: навън
е краят на света
навън
е краят на света!

   пропуснали сме
   боязливото зачеване на маршовете им
   прищракването на прикладите забързването им
   не сме обърнали внимание 
   на ударите зад тила 
   и в предните редици
   рукването на скалите
   шурналите водопади пепел сме проспали   КРЕСЧЕНДОТО! не сме го чули 
   даже ехото 
   сепването на устичките им гърчовете докато изгарят
(тогава точно сътворявахме 
други няколко секунди смърт
и така заспахме двамата: невежо вплетени)

сега в гърдите ни са седнали 
хиляда килограма пушек 
а навън е краят на света: земята
е примряла в лоното си
завърта се - обръща гръб - превърта се
завърта се - обръща гръб - превърта се
завърта се - обръща гръб - превърта се
завърта се - обръща гръб - превърта се
завърта се - обръща гръб - превърта се
навън е краят на света 
мълчим
не сме наясно 
с началата