Среща

автор: Александър Калчев

             ... Казват, лекувало времето.
                                              Ем. Дикинсън

Да, аз съм... Бившият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна.
И още ме боли от тази мисъл,
откакто с теб се срещнах. Уж случайно.

В очите ти се мятаха години,
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласа ми нямаше и помен.

Добре, че беше тесен коридора,
за да подсили чувството за близост.
Прости ми, че не знам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?

И двамата се бяхме променили,
но аз не можех да не те позня.
Ти пак си бе останала красива
Ти пак си беше същата, оная...

Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа. Ще те прегърна.
Ще се отвори старата ми рана.

И всички мои кули ще се срутят...
Не, времето изобщо не лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото... Само ни се струва.