Покръстен

автор: Ивайло Терзийски




Край мен си, а за тебе цяла вечност
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.

Привикнал бях и с упрека ти гневен,
с усмивката – отплиснала вълна,
но ето, че останал сам одеве,
се сепнах, не без чувство за вина…

… защото насред делничната врява,
с едни и същи пакостни очи,
човек за всичко скъпо ослепява,
привикне ли със блясъка му чист…

И грея се (вървя край теб на пръсти)
на нощничката ти с карминов цвят:
с въздишката ти призори покръстен,
възставам срещу този тъмен свят...