В мрачен следобед на спирката в пет
кротък дъждът разтопяваше киша.
Тя със покупки, а Той със пакет -
среща случайна за двамата бивши.
"Тя си е още, каквато си бе!"
"Същите са му очите (в лунички)!"
Случай ги срещна лице във лице,
явно смутени като ученички.
Грабна дъждът на озон аромат -
мантия, шита по вятър бездомен,
до тротоара го сви покрай тях
и залюля ги в далечния спомен.
Хукнаха в локвите млади лета
и на мансарда прозорец се мерна.
В парка на пейката Той се видя,
Тя се видя във поличката черна.
Гола и мокра в дъжда Любовта,
сетила колко са още греховни,
кацна до тях и отръска крила -
пак се завърна в гнездото гальовно.
В мрачен следобед в едно кафене,
седнаха двамата бивши любими.
Няколко думи на чашка кафе -
празник след толкова много години.
Седна до двамата тиха и "Тя" -
мокра, премръзнала, боса и гола.
Дълго след тях в кафенето седя -
топло й беше на ореола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар