Не желая да ти показвам посоки, не съм стрелочник.
Имам едно елементарно желание, позволи ми да те сготвя.
И няма да ти обяснявам, и няма да ти разказвам за страстта, няма да пиша за любовта и за всичко останало, за което думите са отдавна изчерпани. Нито прибоят на вълните, нито бризът, нито чайките, нито залезите, нищо от това няма да те връща в ръцете ми, защото нищо от това не олицетворява онова, което бих искала да ти дам.
Аз съм принцеса... Да, това не подлежи на обсъждане. Станах такава в деня, в който се родих, не посягай към короната ми, никой няма да успее да я свали, защото... Защото освен, че съм принцеса, съм и от онези, които докато лежат в калта, гледат към звездите. Имам голямо сърце, също като теб, разликата се крие в температурата на приготвяне, стоплих се сама и няма да си позволя да изстина, ако ще това да коства всичката енергия на Вселената. Обичам те.
Принцесата е скъпа придобивка, всъщност принцесата е съдба, ако ти е писано. Тя не е нещо, което избираш, към нея не подаряват яке, нито ловджийска ръкавица без палец. Принцесата просто те застига, измива те, суши те, реже, редуцира, вари и сервира. Собственото ти сърце в собствен сос, на собствената ти маса, в собствената ти чиния. Това си ти, тя е там само, за да добави сол. Обичаш ме.
Предай се. Бори се. Бягай. Връщай се. Яж от чуджи чинии, пий от чашите им. Вземи каквото можеш, така ти е хубаво. После пуши насред стая, по чийто под лежат собствените ти строшени стъкла и бъди човек. За поне един час. Толкова е нужно, за да се направи хубава баница, за да замирише на препечени крайчета, на топено масло, за да ти стане солено от сирене и топло от меката й среда. Хубавата топла храна не се интересува от победите ти, нито от загубите, не се ласкае от думите ти. Тя само пълни дупките в сърцето ти, за чието съществуване дори не подозираш.
Принцеса не е титла, това е обяснението. Принцесата е красива, по детски розова, по момичешки глупава, по момчешки самоуверена, по тийнейджърски нахакана, по старчески тъжна, по женски страстна, по цигански влюбена, по италиански шумна, по швейцарски точна... Така правят принцесите. Вадят сърцата и не ги прибират за спомен, Принцеса няма спомени, тя има история. Ще отпени съдбата ти с две големи решетести лъжици, ще те посоли, ще те подслади, ще ти нарисува еленче от шоколад по Коледа и ще те накара да ядеш. Ще ядеш, за да си спомниш, че си прекрасен, колкото баварски крем, колкото зелената смокиня във френската нуга, колкото препечените картофки в гювеч. Принцесите не размахват ветрило, а точилка, пудриерите..., те съществуват, но истината за щастието е доста по-проста и спи в брашното.
Обичам/й/ме/те.
автор: Гергана Янчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар