Когато Слънцето изплува
от своя сън със име на море
и розов изгрев нарисува
по възхитеното небе,
аз се родих от раковина
и със разпуснати коси
по морски стълбички преминах
до твоя бряг... Къде си ти?
Не ти ли каза Бризът, че пристигам?
Защо не чакаш тук - на този бряг?
Не си подготвен още? Хайде, стига!
Едва ли някога ще дойда пак...
Обидя ли се - ставам горделива
и крия истинското си лице.
Недей да скромничиш! Аз съм красива,
единствена, с характер на МОРЕ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар