Докато слизам
бавно към ада,
опитвайки се да запомня
пътя назад...
Напипвам посоки
към нищото.
Откривам
отломките
от душата ти.
Събирам ги като мида.
Отляво.
Където съм
запечатала
воалите
на топлината
в зениците ти.
Допира на пръстите,
даряващи рая.
Ъгълчето
на усмивката
и онази дъга,
в която роди ме...
За да ти ги дам,
когато те намеря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар