УЙЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС ( William Butler Yeats) е ирландски поет и драматург (13.06.1865 - 28.01.1939г), една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература, Нобелов лауреат за литература през 1923 година, роден в Дъблин.
"...за неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация."
Ето някои от стиховете на Уилям Бътлър Йейтс, преводач Владимир Трендафилов
ЧЕТИРИТЕ ВЪЗРАСТИ НА ЧОВЕКА
В битка той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.
Със сърцето тръгна на двубой -
чезнат и невинност, и покой.
И с ума се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.
С Бога днес се счепква в диалог.
В полунощ ще надделее Бог.
ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ В КУУЛ
Дърветата са есенно прекрасни.
Насам не е валяло.
Във воден сумрак тъмно отразено,
небето е замряло.
Сред камъните лебедите днес
са петдесет и шест.
Настъпи и шестнайстата ми есен,
откак за пръв път спрях,
за да ги преброя - но те се вдигнаха
с едничък само мах
и се разсипаха, с криле доскоро скръстени,
в нестроен низ от пръстени.
Аз гледам тия приказни създания
и ме боли душата.
Уви, отмина времето, когато
замирах край водата,
дочул камбанен екот на крила
през сумрачна мъгла.
Любима до любимия си, в своя
бял и уютен хлад
се реят те - или внезапно литват.
И всеки тук е млад.
Борби и страсти, дето и да скитат,
неспирно ги сполитат.
Сега се носят тайнствени, прекрасни
сред езерната шир.
В кои тръстики ще се приютят,
в коя река, в кой вир,
ако един ден, без самоизмама,
усетя, че ги няма?
ИРЛАНДСКИ ЛЕТЕЦ ПРЕДУСЕЩА СМЪРТТА СИ
Аз зная - в облак-гроб ще вляза
и то преди да съм готов.
Едни убивам без омраза,
а други браня без любов.
В Килтартан - там ми е родът.
Килтартанци са бедни, диви.
Не ще ги нявга сполетят
по-тежки дни, ни по-щастливи.
Не влязох в бой по дълг, по мнение,
след гръмка реч или салют.
Самотен миг на упоение
ме хвърли в облачния смут.
Знам вече и съм преценил,
че утре ще съм пак прахта,
каквато и до днес съм бил.
Според живота - и смъртта.
СМЪРТ
Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля - дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е -
човек е създал смъртта.
СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА
Целуна Соломон на Сава
вечерното лице
и рече: "Цял ден тук говорим
и с думи, и с ръце,
от пладне все си се въртим
с походка най-послушна
из темата за любовта
като стар кон в конюшна."
А тя на Соломон пропя
и в скута му се сви:
"Да бе въпросът по-достоен
за мъдрите глави,
сам би разбрал това, което
сега ще ти прошушна -
не темата, а мойте мисли
са тясната конюшна."
Целуна Соломон на Сава
арабските очи
и каза: "Цялата наука
ще мига и мълчи
пред нас - откакто любовта
един към друг ни люшна,
светът е станал отведнъж
най-тягостна конюшна."
СТАРИЯТ КАМЕНЕН КРЪСТ
Държавникът е лек човек -
по навик шмекерува.
А журналистът с кош лъжи
главата ти надува.
Затуй си трай и остави
съседа да гласува,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.
Понеже двете ни епохи
се раждат сред помия,
не знаем кой е тук нещастник
и кой е късметлия.
В съюз, Безумие и Блясък
творят неразбория,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.
Актьор без музика в гласа -
това пък най ме пени.
За пo човек го имат, щом
се тътри, хъхре, стене.
Не знаят що за плащ обвива
тържествените сцени,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар