Късна любов

автор: Ивайло Терзийски

Защо се върна - аз не знам -
при мен - обесникът. Уж свикнах
да зъзна в утрините сам,
да нищя сенки в мрака синкав.

Дали съм същият? Не съм.
Кажи ми дума за разтуха.
И младата гора след гръм
потрепва,  шума дипли суха...

а после се разлиства пак
и с клонки облаците сресва...
Веднъж ли си представях как
нахълтваш в моя ден и песен...

... и както е по навик стар,
целуваш устните ми неми...
Но всяка обич губи чар,
не я  ли споделиш навреме...