Тя не идва на пръсти,
а просто връхлита,
като катаклизъм природен.
Като винена мъст е -
превира в теб скрито,
но пали в очите ти огън.
И светът е различен,
някак си променен.
Красотата те прави по-жаден.
И ти идва да викаш,
от любов разтопен,
че човек за любов е създаден.
От преврялото вино
в душата ти кипва
непознати до вчера копнежи.
Един поглед копринен
и ти си молитва,
преизпълнена с трепет за нежност.
Една страстна прегръдка
или мъничък жест,
ти предлагат безкрайно пространство.
Ти ме пиеш на глътки,
аз те пия на екс.
Любовта е душевно пиянство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар